ИЗ ИСТОРИЯТА НА РУСЕНСКИЯ ВОЛЕЙБОЛ

             За пръв път волейбол в русенско се играе около 1925-26 година. Тогава  ученички от Американския девически колеж в Ловеч показват наученото пред връстниците си, а бързо след това запалват по играта и момчетата.

            За няколко години се създават  местни клубове, а през 1933 се провежда градски турнир, за да определи представител в първото републиканско първенство. Победител е отборът на „Ангел Кънчев“.

             Междувременно е изигран и първия  мач с отбор от друг град, Свищов.

             През 1948г. „Ангел Кънчев“ се обединява със СК „Динамо“ и СК“Русенци“, и дават началото на „Дунав“.

             От 1957 година започва организираното развитието на волейбола в „Дунав“, като първият щатен треньор е Йордан Таушанов.

              Създадени са не само мъжки и женски,но и  отбори с подрастващи във всички възрасти.

              Мъжкият отбор е неизменен участник в „А“ РВГ от 1961 до 1976 година, с кратко прекъсване/66-69 год./.

              Най-високото му класиране е 6 място през 1962 година.

              След дванадесет годишно отсъствие от елита тимът  отново се завръща в групата през 1989 под името „Дунав БКС“.

              Начело  като треньор е м. с. Румен Балтаджиев, преди това един от най-изявените състезатели на клуба.

              Най-популярният волейболист, роден в Русе, е безспорно сегашния президент на волейболната ни федерация Любомир Ганев.

              Роден през 1965 година ,той завършва Спортното училище в града,след това дебютира при мъжете. В периода 1984-1990 играе за ЦСКА, после за няколко елитни италиански отбора.

              Бронзов медалист е от Световното първенство през 1986, шести с националния ни отбор на Олимниадата в Сеул през 1988.

             Други известни състезатели, носили екипа на „Дунав“ са Иван Ханджиев-Сапа, на когото е кръстена тренировъчната зала на нашия клуб, Иван Михайлов, Йордан Данев.

             Най-значимите успехи при жените са постигнати под ръководството на Стефан Панчев.

              Той  извежда в „А“ РВГ отбора, с който печели медали още в девическите възрасти, и от  1978  до 1990 с него непрекъснато играе в елита.

             Дотогава клубът е имал дебют в елита през 1964-1965 година.

            Най-високия връх, който отборът постига  е през 1987 година – бронзови медали от първенството, а през 1984 е спечелена купата на България.

            В основата на тогавашния отбор са Валя Рашева/майка на Матей Казийски/, Марияна Крумова, Диана Цанева, Антонина Зетова.

            Първата капитанката на отбора Валентина Харалампиева достига до националния отбор и печели с него бронзов медал от Олимпиадата в Москва през 1980. По-късно продължава кариерата си в ЦСКА.

            Юношите и девойките на клуба са се състезавали успешно в съответните републикански първенства, където са печелили и отличия.